Милиони тонове чист водород са открити под земята в Северна Франция, предизвиквайки интерес към златна треска за възобновяеми енергийни източници от най-редкия вид.
Въпреки че е най-разпространеният елемент във Вселената, водородът почти винаги е свързан с нещо друго (кислород например). Дълбоко под земята, геоложките сили могат да създадат понякога огромни джобове от водороден газ, който, ако бъде извлечен като шистов газ, може да бъде изгорен за захранване на самолети, влакове, тежки машини и производство на стомана, като единствената директна емисия е водата.
Историята, която сега обикаля международните енергийни заглавия, започва, когато Жак Пиронон и Филип Де Донато, директори на изследванията във Френския Национален център за научни изследвания, са на терен, за да оценят запасите от метан с помощта на най-съвременна сонда във френския басейн на Лотарингия.
Те разбират, че са достигнали неизвестно досега находище на водороден газ, когато показанията от сондата показаха 20% водород на 3300 фута (1100 метра) надолу – много по-високо, отколкото някога биха си представили да намерят при нормални условия.
CNN обяснява „дъгата“ от цветове, използвани за описание на водородните горива. Кафявият водород се произвежда от въглищни операции – това определя и неблагоприятната за климата стойност при него. „Зеленият“ водород се произвежда чрез електролиза или разделяне на водата и се захранва от възобновяема енергия, но този вид производство е малко и скъпо.
За момента чистият водород е най-доброто хипотетично решение за тежките машини, които изискват високооктаново гориво за транспортиране на дълги разстояния. Ето защо интересът към геоложкия водород като този, открит във Франция, известен както като „бял“, така и като „златен“ водород, може да достигне трескава интензивност, която напомня за една забравена история от Мали.
През 1987 г. екип, ангажиран със сондиране на кладенци, идва в село Bourakébougou, Мали, за да сондира за вода. След първия сондаж екипът не са открива вода, а сух кладенец на дълбочина 108 метра. Един от членовете на сондажния екип се навежда над кладенеца със запалена цигара в уста, когато кладенецът неочаквано експлодира. „Той оцеля, но с много тежки изгаряния.“, разказва жител на Bourakébougou.
Кладенецът остава запушен до 2012 г., когато Алиу Диало, богат малийски бизнесмен наема Chapman Petroleum да дойде и да проучи странния газ, който през деня свети със син цвят като искряща океанска вода, а през нощта като златен прах. Днес Bourakébougou се захранва изцяло от водорода в това находище, чиято чистота е 98% – най-високата, регистрирана някога.
Джефри Елис, геохимик от Геоложката служба на САЩ, изучава водородни находища още от откритието в Bourakébougou, но е убеден, че намирането на извличаеми залежи на сушата, които да са достатъчно плитки, за да се достигнат, е почти невъзможно.
След статия, публикувана на сайта Bourakébougou през 2018 г., учени и предприемачи се втурват в опити да намерят депозити и повече информация за това как се формират и къде е най-добре да ги търсят.
Въз основа на изчисления Елис смята, че там има десетки милиарди тонове бял водород. „Повечето резерви почти сигурно ще бъдат в много малки натрупвания или много далеч от брега, или просто твърде дълбоко, за да бъдат действително икономически рентабилни за производство“, казва той пред CNN. „Но ако само 1% може да бъде намерен и произведен, това ще осигури 500 милиона тона водород за 200 години.“
Във френския басейн на Лотарингия, някога място за европейски въгледобив, Жак Пиронон и Филип Де Донато се готвят да пробият до 3000 метра или повече от 2 мили под земята и да оценят потенциала за извличане на бял водород и да разберат колко точно има. Те вече изчисляват, че на тази дълбочина чистотата може да бъде толкова висока, колкото кладенците в Мали.
Двамата работят заедно с енергийната компания La Française de l’Énergie (FDE), която разполага със съществуващи кладенци, оборудване и оперативни лицензи в региона Grand-Est на басейна на Лотарингия. Компанията вече е подала заявление за изключителни права за използване на техните кладенци за шистов газ за извличане на бял водород, ако има такъв, което означава, че е възможно да не се налага да се копаят нови минни ями.
Източник: GoodNewsNetwork
