Проучване по данни, събрани от известната мисия Касини.
Спътникът на Сатурн Титан има някои изненадващи прилики със Земята. Има реки, езера, морета и дъждовни бури, въпреки че те се състоят от течен метан, а не от вода.
Сега ново проучване от изследователи от Станфордския университет се задълбочава в загадъчните мистерии на Луната, разкрива изявление за пресата.
Луна, подобна на Земята
Години наред учените не са били в състояние да обяснят как тези подобни на Земята пейзажи – включително пясъчни дюни, направени от въглеводороди – са се образували на повърхността на Титан.
Предполага се, че седиментите на Луната са съставени от твърди органични съединения, които са по-крехки от седиментите на основата на силикат, открити на Земята. Това означава, че те не трябва да могат да образуват толкова разнообразни структури на повърхността на Луната.
Екипът на Станфорд изследва вид калциев карбонатен седимент, наречен ооиди (малки, сфероидни, „покрити“ утаечни зърна, обикновено съставени от калциев карбонат), които се намират на Земята, в опит да разбере по-добре как повърхността на Титан е толкова подобна на тази на Земята.
Те откриват, че вероятно това се дължи на вятъра, сезонната промяна и синтероването – процесът на образуване на твърда маса от материал чрез топлина и налягане, без този материал да се стопи.
„Ние предположихме, че синтероването, при което съседни зърна се сливат в едно парче, може да уравновеси абразията, когато ветровете транспортират зърната“, обясни ръководителят на изследването Матийо Лапотр в изявлението на Standord.
Ооидите обикновено се намират на Земята в тропическите води, където се образуват във формата на фини зрънца. Те поддържат постоянен размер поради факта, че натрупват материал чрез химическо утаяване едновременно с ерозията в морето. Изследователите от Станфорд смятат, че подобен процес може да се случи на Титан.
Данните от Касини предоставят нова представа за приликата на Земята на Титан
Екипът, който публикува своите открития в Geophysical Research Letters, също анализира данните за Титан, записани по време на мисията на Касини, и открива, че ветровете са по-чести около екватора на Луната.
Това създава необходимите условия за образуването на дюни. В други части на Титан по-слабите ветрове позволяват да се образува седиментна скала, която след това да бъде ерозирана в по-фини седименти.
Изследователите също така вярват, че сезонният цикъл на транспортиране на течности на Титан играе ключова роля.
„Ние показваме, че на Титан – точно както на Земята – имаме активен седиментен цикъл, който може да обясни географското разпределение на ландшафтите, чрез епизодична абразия и синтероване, задвижвани от сезоните на Титан“, казва Лапотр. „Доста завладяващо е да се мисли за това, че толкова далече съществува този алтернативен свят, където нещата са толкова различни, но и толкова подобни.“
Източник: InterestingEngineering
