Въпрос за 4.56 милиарда лева

0
2566
Стойне Василев

Банковите депозити са най-популярните финансови продукти у нас, като към тях се насочват над 97% от спестяванията на българите. Това води до непрекъснатото им нарастване, като всичко това се случва на фона на нулеви лихви и тенденция към повишаване на банковите такси и комисионни. Когато включим в уравнението и инфлацията, сметката не излиза изобщо. В тази статия ще разгледаме положителните и отрицателните въздействия на това явление и дали тези пари могат да се използват по-ефективно.

Парите в банките

Българите сме сравнително балансирани по отношение на заделянето на средства – нито сме най-големите спестители в Европа, нито сме се превърнали в изцяло консуматорско общество, което живее ден за ден. Според данните на БНБ към 30 юни 2020 година, банковите депозити на домакинствата в България са в размер на 57.171 милиарда лева, като те нарастват със 7.8% на годишна база. Най-голям относителен дял имат депозитите между 50 и 100 хиляди лева (9.5 милиарда лева).

Дори фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) не можа да накара хората да си извадят парите от банките. Имаше лек отлив през 2014 година, но тенденцията на нарастване на банковите депозити продължи с пълна сила след това.

Разбира се, не всички над 57 милиарда лева са дългосрочни спестявания. В тази сума влизат и средствата за текущи разходи, заделените пари за покупка на имот или кола, както и много други. За мен е разумно в банка да се държат само средствата от т.нар. „авариен фонд“ (сума, която да покрие разходите ни за поне 6 месеца, ако останем без доходи), защото те са относително лесно достъпни и може да ги изтеглим бързо, ако имаме извънредни разходи.

Зануляване

„Златната ера“ за лихвите по банковите депозити у нас (2008 – 2014 година) съвпада с бързия растеж на споменатата КТБ и завършва с нейния фалит. По това време лихвите в банката стигат 9% на година (говори се, че са давали и 15% на някои свои вложители), което принуждава и останалите финансови институции да повишат своите. Така за хората в България не остава нищо друго, освен да държат парите си в банките и да си харчат лихвите. Ако имаме 50,000 лева депозит, това прави 4,500 лева годишна лихва, което изобщо не е малко. Само за сравнение, средната доходност на един от най-популярните борсови индекси S&P 500 е около 10%.

За съжаление, такива лихви по депозитите скоро няма да видим отново у нас. След 2014 година те започват да падат бързо и все повече се доближават до нулата. Това се дължи най-вече на политиките на двете най-големи централни банки в света – Европейската централна банка и Федералния резерв на САЩ за стимулиране на икономиките след финансовата криза от 2008 година. Колко са ефективни тези мерки е отделен въпрос, но резултатът за нас са ниски лихви по депозитите, което ще продължи още дълго време.

Като стана въпрос за нулеви лихви, доскоро банките у нас даваха символичен плюс по депозитите си (например 0.01%), но от септември 2020 година двете най-големи финансови институции Банка ДСК и Уникредит Булбанк промениха лихвените си бюлетини и сега в тях стои 0.00% като лихва по влоговете. Така една психологическа граница беше достигната. Следващата са отрицателните лихви, при които ние ще дължим пари на банката, защото съхранява парите ни. Така един фундаментален принцип във финансите, че „един лев днес е повече от един лев утре“ (заради цената на парите) може да изчезне завинаги.

Банката винаги печели

Корона вирус кризата се отрази на много сектори у нас, включително и на финансовия. Според данни на БНБ, общата печалба на българските банки към 30 юни 2020 година е 515 милиона лева или с над 400 милиона по-малко от същия период на миналата година. Всичко това идва на фона на рекордни печалби на банковия сектор през предишните няколко години.

Когато разгледаме в детайли откъде идва положителния финансов резултат на банките, ще забележим, че делът на „такси и комисионни“ непрекъснато се покачва през последните години, като последното голямо увеличение беше в края на 2019 година и продължава през тази кризисна година. За нас като клиенти, това означава, че разходите ни се увеличават. Ако говорим само за срочни банкови депозити, те са без такси за откриване и закриване, но пък има много други разходи като внасяне на каса, поддръжка на сметка, теглене на място и през банкомат, банкови преводи и много други.

Простата сметка показва, че ние губим само от банкови такси и комисионни между 1 и 2 лева на година на всеки 100 лева. Те могат да се увеличат драстично, ако използваме по-често сметката си, теглим редовно от банкомат и правим много преводи към други банки.

Има ли гаранция?

Както няма нищо сигурно на този свят, така и гаранциите трябва да се разглеждат просто като едно обещание. Според българското законодателство, всички влогове и депозити до 196,000 лева са гарантирани (при определени условия до 250,000 лева и до три месеца). Това важи за всяка отделна финансова институция и е добро решение, ако имаме по-голяма от посочената сума, да я разпределим в няколко банки.

Разбира се, най-силните гаранции са тези, които са обезпечени с пари, злато, имоти или други ценности. Фондът за гарантиране на влоговете в банките е институцията, която трябва да обезпечи изплащането на сумите до 196,000 лева при евентуален фалит на банка в България. Тревожното е, че активите на фонда към края на месец август 2020 година са в размер на 855 милиона лева, докато пасивите са 1.176 милиарда лева (заеми заради фалита на КТБ). Това означава, че не просто няма пари в него, а и има дефицит от 321 милиона лева. Само за сравнение, гарантираните депозити в най-големите банки са за над 10 милиарда лева.

Инфлация

Докато таксите и комисионните на банките са (сравнително) ясни, то има един невидим крадец на нашите пари и това е инфлацията. В момента тя е сравнително ниска, но когато всички нови напечатани долари и евро влязат в икономиките на страните по света (включително и българската), повишението на цените ще се ускори и покупателната способност на „спящите“ суми в банките ще намалява с времето. При сравнително умерена годишна инфлация от 4% за следващите 10 години, ако сложим сега 100,000 лева в банка, то в края на периода с тях ще могат да се купят стоки и услуги за 67 хиляди сегашни пари.

Да не говорим за пропуснатите възможности, а те не са малко. Ако сегашните 57 милиарда лева се извадят от банките и се инвестират при една средна доходност от 8%, то това прави 4.56 милиарда лева на година в джобовете на спестителите. Със силата на сложната лихва, само за 10 години тази сума ще нарасне на 10.122 милиарда лева.

Аз съм реалист и осъзнавам, че няма как всички пари да излязат от банките и да се инвестират в други активи, но дори малка част от тях да се пренасочат към такива с по-висока доходност, това ще има огромен ефект за икономиката и за вложителите. Надявам се тази статия да послужи като аларма, която да събуди всички хора, които мислят, че най-доброто място за техните пари са банките. Дори в миналото да е било така, през 2020 година има далеч по-добри и по-доходни възможности.

Стойне Василев е създател на сайта за лични финанси и собствен бизнес SmartMoney.bg и председател на УС на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).