Днес имаме удоволствието да Ви срещнем с едно 19-годишно момче, чиято най-голяма страст е да пише. Започва да го прави, когато е едва на 13-години и 6 години по-късно вече има 9 книги зад гърба си.
В края на месеца предстои издаването на последната му книга „Вътрешен път“. Тази книга е едно лично откровение за любовта, болката, страданието и страхът. Но какво може да знае едно 19-годишно момче за всичко това … повече от колкото може да си представите.
Когато е на 12-години му поставят диагнозата „Неврофиброматоза тип 2“ или по-просто казано – болест, поразяваща с туморни образования мозъчните нерви в централния и гръбначния мозък. За седем години, той претърпява 9 мозъчни операции, но не се пречупва пред болката, неизвестността и страха, защото мечтае.
Мечтае да оздравее и да пише.
Представяме Ви – Иво Христов.
Вижте нашия разговор …
Здравей, Иво, изключително удоволствие за мен е да си наш гост. Би ли се представил с няколко думи на нашите читатели?
Здравей! Аз съм Иво Христов, 19-годишен автор на 9 книги.
Съвсем скоро предстои представянето на последната ти книга, но искам да те върна малко назад. Какво дете беше и помниш ли първата книга, която запали любовта ти към четенето?
Това беше и първата книга, която прочетох – „Лявото око на царя“. Но ми се струва, че обичах книгите още преди да се науча да чета. Разглеждах детските си книжки с часове и това ми доставяше голямо удоволствие. Наследил съм тази любов от моята майка, която винаги ми е купувала която книга съм поискал.
Животът те е накарал да пораснеш твърде рано, едва на 12 години ти поставят диагнозата Неврофиброматоза тип 2. Вместо да се поддадеш на страха и отчаянието, ти започваш да пишеш. Писането ли беше твоят начин да останеш над случващото се?
Писането беше начин да си докажа, че наистина съм различен, но не само от лошата гледна точка. И наистина ми помогна да приема всичките трудности по-леко. Истински щастлив съм, че хората харесват това, което правя и ме подкрепят.
Първата ти книга „Приятелите умират заедно“ излиза, когато си едва на 13 години, но вече си преминал през 4 мозъчни операции. Помниш ли, как се почувства, когато видя своята книга отпечатана?
Чувството е несравнимо… Беше ми нужно доста дълго време, за да повярвам, че тази книга наистина е моя и аз съм я написал. Издаването ѝ беше много трудно и малко ни оставаше от това да се откажем, но в крайна сметка си струваше.
Сборникът „Приятелите умират заедно“, включва пет дълги разказа, в които пишеш за борбата на доброто със злото и за алчността, злобата и безотговорността на хората. Говориш за Бог и за това, че вярата в него и в доброто могат да ни помогнат да победим злото. Сега 7 години по-късно, още ли вярваш, че хората са способни да победят злото в себе си и в света?
Вярвам, че Доброто е повече от Злото и доказателство за това са всичките хора, които ме подкрепят. Без тяхната помощ днес нямаше да съм това, което съм и нямаше да имам възможността да творя. Твърде често обаче е нужно да се борим със Злото у себе си и около себе си. В тези моменти се осланям на вярата си.
Казваш, че е хубаво да се страхуваме по малко? За какво ни помага страхът според теб?
Последните години се страхувам доста често. Може би всеки ден. И си мисля, че ако това ми в помогнало с нещо, то е, че сега съм благодарен за всеки един ден, в който имам възможността да съм аз и да съм с близките си. Но не е нужно да ни се случи нещо лошо, за да стигнем до извода, че е нужно съвсем малко, за да сме щастливи. Именно в моментите на страх най-силно съм копнял за щастието, а когато съм го получавал съм му се радвал истински. Важно е да ценим това, което имаме, защото нищо не е вечно…
В края на месеца предстои издаването на последната ти книга – „Вътрешен път“. Какво да очакват да намерят читателите, разлиствайки страниците ѝ?
Това е история, в която често се говори за любовта и болката, защото те са основната движеща сила. Те са като две длани, здраво сключени една в друга. „Вътрешен път“ е моята любима, изстрадана книга. Написах я в много тежък за мен момент. Бях тъжен, потиснат, отчаян и може би точно тази история ми помогна да се вдигна и да преодолея трудностите.
Хората, които искат да си я купят, вече могат да си я заявят тук и ще я получат с автограф от теб. Започнал ли си да пишеш вече своята следваща книга?
Да, смея да кажа, че вече работя върху нов проект, който е напълно различен от всичко, което съм писал до момента. Ще се постарая да го довърша и да издам книгата възможно по-скоро, може би още до края на тази година.
Баба ми имаше много интересна тактика, при избора на книги. Четеше първите няколко страници и последните няколко, и ако не и харесаше края, не четеше книгата. Ти как избираш края на своите истории?
С „А можехме да бъдем“ сложих началото на нов стил за мен, осъзнах, че за да бъде добра една история, то тя трябва да бъде истинска. Новата ми книга „Вътрешен път“ е най-истинската ми книга. Главният герой Джак, всъщност съм аз. Той споделя моята съдба и моите проблеми. Дори приятелката му Кристин е реална. Краят на историята е позитивен и е така, защото историята иначе е напълно реална, но финалът се развива 10 години напред в бъдещето. Написах го така, както аз искам да бъда след толкова време и както вярвам, че ще съм.
Хората четат все по-малко, запленени от възможностите на новите технологии, които ни заобикалят и все повече крадат от времето ни. Защо е важно книгите да са част от живота ни според теб?
Всичко хубаво, което съм научил, е от книгите. Повечето хора дори не осъзнават колко много изпускат като не четат. Смятам, че е важно да се чете, не само защото е полезно за мозъка, но и защото това ни развива като личности и поне на мен ми е дало много.
За какво мечтаеш?
Най-вече за здраве, защото нищо друго не е възможно, когато то липсва. Искам да имам възможност да пиша и да стигам до все повече хора. Това би ме направило истински щастлив.
Какво послание би отправил към читателите на ЛИДЕР.БГ…
Да не се отказват от мечтите си и да не се спират пред трудностите!
Наближава един от най-хубавите български празници „24-ти май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“. Направете подарък на човека до Вас, на приятел или на себе си, като си купите една от книгите на Иво Христов и станете част от осъществяването на неговата мечта.
