Това предизвиква фундаменталното ни разбиране за формирането на планетите и увеличава шансовете ни да открием други обитаеми планети във Вселената.
Според настоящите проучвания на слънчевата система са били необходими повече от 600 милиона години, за да се формира, а на самата Земя са били необходими повече от 100 милиона години. Смята се, че водата, която тече през реките и океаните на земната повърхност, се е случила случайно.
Според учените астероиди или комети, богати на вода, са се сблъскали със Земята, доставяйки вода, която е довела до формирането на живота на нашата планета. Тази теория предполага, че това е рядък, еднократен инцидент, което води до предположението, че съществуването на други такива планети във Вселената е малко вероятно.
Сега ново проучване оспорва тази вековна представа, като предполага, че създаването на Земята всъщност се е случило много по-бързо, отколкото се смяташе досега, и наличието на вода на Земята е просто страничен продукт от формирането й.
Изследователският екип е ръководен от проф. Мартин Бизаро от института „Глоуб“ към университета в Копенхаген. Екипът се състои от проф. Мартин Шилер и д-р Айзък Ониет от института „Глоуб“ към университета в Копенхаген.
Това изследване променя фундаменталното ни разбиране за формирането на Земята и подобрява възможността за намиране на други обитаеми планети във Вселената.
Развенчаване на теорията за случайните събития
Силицият обикновено присъства в различни видове метеорити. Екипът използва силициеви изотопи, за да разбере времевите мащаби и градивните елементи на земните планети като Земята и Марс.
Те анализират над 60 метеорита и планетарни тела, за да установят генетична връзка между планетите и небесните тела като астероиди и комети.
Екипът установява, че определени метеорити, наречени хондрити, най-старите и най-примитивни скали в Слънчевата система, имат прекомерно количество силициев изотоп, наречен μ30Si. За сравнение, планетите във вътрешната слънчева система, като Марс и Земята, имат дефицит на този силициев изотоп.
Това откритие предполага, че случайните сблъсъци между Земята и богатите на вода астероиди и комети не са повлияли на наличието на вода на Земята.
Ново разбиране за формирането на планетата
Въз основа на своите наблюдения върху силициевия изотоп, екипът предлага нова теория, която да обясни формирането на планетата.
Според тяхната теория Земята се е формирала бързо чрез натрупване на малки частици прах в акреционния диск около новообразуваното Слънце. Акреционният диск е голям въртящ се диск от газ, прах и ледени частици. След като Земята става достатъчно голяма, тя действа като прахосмукачка, като нейната гравитационна сила бързо издърпва още прах, газ и ледени частици.
„И това я кара да нарасне до размера си днес само за няколко милиона години“, обясни Ониет в прессъобщение.
Тъй като Земята изсмуква ледени частици заедно с друг прах и газ, водата, присъстваща на Земята днес, е резултат от формирането на планетата, а не случайно събитие.
Чрез изучаване на нуклеосинтетичния състав на силиция и корелацията с възрастта на небесните тела, екипът заключва, че хондритните тела (преди смятани за планетарни градивни елементи) не са отговорни за формирането на земни планети в Слънчевата система. Вместо това, ранно формираните диференцирани астероиди изиграват значителна роля във формирането на планетата.
Тези открития са от решаващо значение за разгадаването на механизмите и времевите мащаби, включени във формирането на планетите, и също така помагат в търсенето на обитаеми планети.
„Тази теория предвижда, че винаги, когато образувате планета като Земята, ще имате вода на нея. Ако отидете в друга планетарна система, където има планета, обикаляща около звезда с размера на Слънцето, тогава планетата трябва да има вода, ако е на правилното разстояние“, казва Бизаро в същото прессъобщение.
Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature.
Източник: InterestingEngineering
