Мисията е част от проект, наречен OHISAMA (слънце на японски), който е на път да стартира през 2025 г.
Япония се готви да тества своята космическа слънчева електроцентрала през следващата година. Планът е на път и има за цел да помогне на света да намали зависимостта си от изкопаемите горива. Плановете са очертани на Международната конференция за енергия от космоса, проведена в Лондон миналата седмица.
Мисията е част от проект, наречен OHISAMA (слънце на японски), който е на път да стартира през 2025 г.
Съветник в японския изследователски институт Japan Space Systems, Коичи Иджичи споделя подробности за плановете на страната да направи мини космическа слънчева електроцентрала. Централата ще предава безжично енергия от ниска околоземна орбита.
На конференцията Иджичи казва: „Това ще бъде малък сателит, около 400 паунда (180 килограма), който ще предава около 1 киловат мощност от надморска височина от 250 мили (400 километра).“
Планираната демонстрация не е близо до мащаба, необходим за търговска употреба, но все пак е стъпка напред. Например, един с киловат мощност може да работи малък домакински уред, като съдомиялна машина, за около час, в зависимост от размера му.
Механика
Според Иджичи, космическият кораб ще използва вграден фотоволтаичен панел с площ от 22 квадратни фута (2 квадратни метра), за да зарежда батерия. Енергията, съхранявана от батерията, след това ще се трансформира в микровълни и ще бъде излъчена към антена на Земята.
Поради факта, че космическите кораби пътуват много бързо, приблизително 17 400 mph (28 000 km/h), антените на Земята ще трябва да бъдат разпръснати на разстояние от 25 мили (40 километра). Антенните системи също ще трябва да бъдат разположени на разстояние от 3 мили (5 км) една от друга, за да позволят достатъчно предаване на енергия.
Изследователите вече успешно демонстрираха безжично предаване на слънчева енергия на земята от стационарен източник.
Планове и възможност за реализация
Инженерът на Apollo, Питър Глейзър за първи път описва базираното в космоса генериране на слънчева енергия през 1968 г. Тогава се смята, че това е научна фантастика, тъй като ще изисква огромни инсталации в орбита – нещо, което би било твърде скъпо.
Експерти на наскоро проведената конференция обаче споделят, че последните технологични постижения могат да доведат до това да стане възможност в близко бъдеще.
Също така би било полезно като инструмент за осуетяване на нарастващата заплаха от изменението на климата, което е резултат от използването на изкопаеми горива за енергийни нужди.
По-ранни разработки
Caltech обявява по-рано тази година, че неговият космически кораб Space Solar Power Demonstrator (SSPD-1) е изпълнил успешно своята мисия.
Мисията включва тестване на три нови технологии за слънчева енергия, тестване как да се изпраща енергия безжично в космоса, проверка на ефективността на различни слънчеви клетки и изпробване на лека конструкция за носене и поддържане на слънчевите клетки и предавателите на енергия.
Успехът на мисията проправя пътя за търговската жизнеспособност на космическата слънчева енергия.
За разлика от базираните на Земята слънчеви централи, които се влияят от метеорологичните условия и смяната на деня с нощта, космическите слънчеви електроцентрали могат да събират енергия от слънцето непрекъснато.
Това гарантира постоянно и непрекъснато захранване, преодолявайки ограниченията на дневната светлина и колебанията на времето на Земята.
Източник: InterestingEngineering
