Сатурн получава титлата лунен цар. Астрономите току-що откриха цели 128 нови луни, които обикалят около Сатурн. С това общият брой на луните на Сатурн достига 274. В перспектива това е почти два пъти повече от всички луни на другите планети.
Бедният Юпитер, който някога носи титлата кралят на луните, сега остава далеч назад с едва 95 луни.
С помощта на мощния канадско-френски телескоп на Хаваите и техника, наречена „преместване и подреждане“, експертите откриват скритата орда от малки спътници.
Всичките 128 нови попълнения в семейството на луните на Сатурн са неправилни, характеризират се с картофена форма и малки размери – само няколко километра в диаметър.
Луни без имена
Откриването на многобройните нови луни на Сатурн се корени в щателни астрономически наблюдения.
По данни на EarthSky екип, ръководен от Едуард Аштън от Института по астрономия и астрофизика в Тайван, за първи път идентифицира 62 сатурнови луни с помощта на мощния телескоп Canada France Hawaii Telescope на върха на Мауна Кеа в Хавай.
По време на наблюденията си те откриват едва доловими признаци, че може да има още повече луни – слаби сигнали, които подсказват за по-голяма, скрита популация.
През 2023 г. екипът провежда последващи наблюдения, в резултат на които са открити 128 нови луни.
„Открихме 128 нови луни. Въз основа на нашите прогнози не мисля, че Юпитер някога ще навакса изоставането си“, казва Аштън пред The Guardian.
След официалното им признаване от Международния астрономически съюз новооткритите луни на Сатурн са временно обозначени с буквено-цифрови редици.
Тази система осигурява практичен начин за идентифициране и проследяване на луните, докато не бъдат приложени по-официални конвенции за наименуване.
В съответствие с установените практики за спътниците на Сатурн тези небесни тела в крайна сметка ще получат имена, произлизащи от галската, нордическата и канадската инуитска митология.
Техника на смяна и подреждане
За идентифицирането на новите луни на Сатурн е използвана техниката „shift-and-stack“. Този метод е предназначен за преодоляване на предизвикателството да се откриват слаби, отдалечени обекти.
Астрономите започват със заснемането на серия от последователни изображения на една и съща област от небето. Тъй като луните се движат, позициите им се променят леко между отделните изображения. Изображенията се подреждат така, че да съответстват на предвидения път на луната, и след това се наслагват.
По този начин се усилва слабата светлина на Луната, което я прави по-лесно забележима на фона на шума.
Интересно е, че малките луни, обикалящи около този газов гигант, могат да предложат на астрономите уникална възможност да надникнат в хаотичното детство на нашата Слънчева система.
Фактът, че тези луни са групирани, предполага, че те вероятно са фрагменти от по-големи обекти, които са били насилствено разрушени през последните 100 милиона години.
Доказателствата за това се подсилват от техните орбитални характеристики: големи, елиптични траектории, които се разминават с траекториите на вътрешните луни.
Експертите предполагат, че тези луни може да са останки от няколко по-големи завладени луни, които са били разбити от силни сблъсъци с други луни или комети.
Изучаването на орбитите и състава им може да разкрие улики за миграцията на планетите, сблъсъците и дори за произхода на емблематичните пръстени на Сатурн.
Според експертите настоящата технология може би е достигнала своя връх в откриването на луни около Сатурн, Уран и Нептун. Но това откритие повдига интересен въпрос: Какво точно означава „луна“? Това е дебат, който може да се разгори в бъдеще.
Източник: InterestingEngineering
