Заводът Quest на петролния гигант на Shell е проектиран да улавя въглеродни емисии от операции с нефтени (битуминозни) пясъци и да ги съхранява под земята, за да намали въглеродния отпечатък.
Според скорошно проучване на организацията за човешки права Global Witness обаче, съоръжението всъщност отделя повече емисии на парникови газове, отколкото улавя.
От 2015 г. той е предотвратил изпускането на пет милиона тона въглероден диоксид в атмосферата, но също така е освободил още 7,5 милиона тона. За да представи това в перспектива, Global Witness заяви, че заводът на Shell изглежда има същия въглероден отпечатък като 1,2 милиона автомобила, задвижвани с бензин всяка година.
Първо по рода си съоръжение на Shell. Но зелено ли е всъщност?
Въпросният завод е част от рафинерията на Shell в Скотфорд в Алберта, Канада, където се произвежда водород, чрез преработката на битум от нефтени пясъци. Quest е представена като първата в света система за улавяне и съхранение на въглерод в търговски мащаб (CCS) при операции с нефтени пясъци.
Според новия доклад между 2015 и 2019 г. системата Quest е събрала 5 милиона тона въглероден диоксид от водорода, произведен в съоръжението в Скотфорд. През същия период обаче заводът за водород е изхвърлил 7,5 милиона тона парникови газове.
Тези газове включват метан, който през първите 20 години след като достигне атмосферата, има повече от 80 пъти по-голяма затопляща сила от въглеродния диоксид и представлява приблизително една пета от причиненото от човека затопляне.
Това показва, че само 48 процента от въглеродните емисии от централата са били уловени. В доклада се посочва, че това е значително по-малко от твърдението на индустрията за 90 процента степен на улавяне на въглерод за този тип проекти като цяло, а когато се вземат предвид и другите емисии на парникови газове от проекта на Shell, процентът пада до едва 39 процента.
Представител на Shell каза в имейл към CNBC, че проучването на Global Witness е „просто грешно“ и че съоръжението Quest е проектирано да улавя приблизително една трета от емисиите на CO2.
Констатациите повдигат въпроса дали технологиите за улавяне и съхранение на CO2 са толкова „зелени“, колкото твърдят членовете на Big Oil и наистина ли са критичен компонент за постигане на нетна нула. Дали това не е поредния случай, в който зеленият PR и зеленият маркетинг се използва измамно, за да се убеди обществеността, че продуктите, целите и политиките на организациите са екологични.
Global Witness заяви, че се очаква констатациите да нанесат „сериозен удар“ на привържениците на изкопаемия водород, които настояват за повече публични средства, за да подкрепят използването му. В този случай 654 милиона долара от цената от 1 милиард долара на съоръжението на Shell, Quest, идват от канадските държавни субсидии.
„Нашето съоръжение беше проектирано преди няколко години като демонстрационен проект, за да докаже основната концепция за CCS, като същевременно улавя около една трета от емисиите на CO2.“, каза говорителят на Shell пред CNBC. „Водородните проекти, които планираме – като Polaris – ще използват нова технология, която ще улавя повече от 90 процента от емисиите.“
Улавяне и съхранение на въглерод
Улавянето и съхранението на въглерод е сравнително нова инициатива, за която Big Oil и Big Tech вярват, че ще им помогне да оцелеят в новата нетна икономика и наистина може да бъде обещаваща технология наред с други драстични системни промени.
Редица експерти обаче вече определиха CCS, особено в нефтената и газовата индустрия, като лоша публична инвестиция, позовавайки се на неуспехите му да намалят значително емисиите.
Стотици академици и учени наскоро написаха писмо до министъра на финансите и вицепремиер на Канада, Кристия Фрийланд и други министри, призовавайки правителството на Джъстин Трюдо да не награждава компании, които използват технологии за улавяне на въглерод.
„Ние сме дълбоко загрижени от предложението на правителството за въвеждане на нов инвестиционен данъчен кредит за улавяне, използване и съхранение на въглерод“, пишат те, цитирайки „ограничения потенциал“ на технологията за значително намаляване на емисиите. „В най-добрия случай тези системи предотвратяват достигането в атмосферата на част от въглеродния диоксид, но не са технология за отрицателни емисии.“
Експертите твърдят, че финансирането на подобни усилия „отклонява ресурси от доказани, по-рентабилни решения“ и че вместо това правителствата трябва да съсредоточат усилията си върху инфраструктурата за възобновяема енергия и електрификацията.
Източник: InterestingEngineering
