Ако редовно преглеждате социалните медии, вероятно сте попаднали на нова модерна тенденция: инфлуенсъри, занимаващи се с уелнес, възхваляват никотина.
Не, не пушенето или вейпинга, а никотинови лепенки и торбички, възхвалявани като когнитивни стимулатори, подобрители на производителността и дори помощни средства за отслабване. Но дали науката подкрепя това преобразяване, или наблюдаваме как едно познато вещество претърпява много модерна промяна?
Никотинът е предимно стимулант и се извлича от тютюневото растение. Малки количества никотин се срещат и в други растения, включително домати, патладжани, картофи и зелени чушки. Нивата му в тези храни обаче са минимални в сравнение с тези в тютюна.
Никотинът действа, като се свързва със специфични рецептори, намиращи се в цялото тяло, задействайки освобождаването на различни мозъчни химикали като допамин, норадреналин и серотонин. Тези рецептори, заедно с химическия посредник, наречен ацетилхолин, играят важна роля за вниманието, ученето и паметта.
Доказателствата за това дали никотинът може да подобри когнитивните функции обаче са смесени. Един голям преглед на 41 проучвания, включващи здрави възрастни – както непушачи, така и пушачи – установява, че никотинът води до малки подобрения в области като фина моторика, внимание и аспекти на краткосрочната и работната памет.
Проучване върху животни показва, че никотинът повишава работната памет и нивата на мозъчно-производен невротрофичен фактор – протеин, важен за ученето и мозъчната устойчивост. Други изследвания обаче показват, че при здрави непушачи никотинът често има неутрални или дори отрицателни когнитивни ефекти.
Това означава, че хората, които вече имат когнитивни затруднения, имат повече възможности за подобрение, докато тези със здрава мозъчна функция вече се представят близо до най-добрите си резултати. Поради това е малко вероятно никотинът да предложи реална полза на хора, които нямат когнитивни нарушения.Край на формуляра
Малки експериментални проучвания са изследвали дали никотиновите пластири могат да помогнат на хора с леки когнитивни нарушения, като едно проучване съобщава за леки подобрения в резултатите от тестовете за памет в продължение на шест месеца.
Изследванията показват, че никотинът може да има защитни ефекти при невродегенеративни заболявания като Алцхаймер и Паркинсон, отчасти защото намалява възпалението, предотвратява клетъчната смърт и поддържа когнитивната функция.
Никотинът е свързан и със загуба на тегло и намален апетит. Изглежда, че той влияе върху частите на мозъка, които контролират глада, и кара тялото да изгаря повече енергия, като задейства отделянето на стимулиращи хормони като адреналин. Докато някои проучвания върху животни показват, че никотинът може да намали телесното тегло, като ускори изгарянето на мазнини, все още няма убедителни доказателства, че това е вярно и при хората.
Никотинът е полезен при отказване от тютюнопушене. Никотинозаместителната терапия е ефективен начин да се помогне на хората да спрат да пушат. Но тази полза идва от намаляването на излагането на тютюнев дим, който съдържа коктейл от химикали и канцерогенни агенти, а не от това, че самият никотин е здравословен.
Силно пристрастяващо действие
Никотинът не е безвреден и редовната му употреба може да доведе до зависимост. Никотинът активира рецептори в мозъка, които задействат освобождаването на няколко химични посредника, включително допамин (т.нар. хормон на доброто настроение). Този пик на допамин създава приятните усещания, които допринасят за пристрастяващия ефект на никотина.
Проучвания върху животни показват, че употребата на никотин през тийнейджърските години може да доведе до дълготрайни промени в мозъка и поведението, включително по-висок риск от употреба на наркотици, намалено внимание и проблеми с настроението.
Тийнейджърите имат повече никотинови рецептори в зоните за възнаграждение в мозъка, отколкото възрастните, което прави ефектите на никотина по-силни, а развиващият се мозък по-уязвим. Подобни ефекти могат да се наблюдават при развиващо се бебе по време на бременност.
Честите странични ефекти от употребата на никотин включват гадене, повръщане и главоболие. Той може да причини и по-сериозни увреждания на сърцето и кръвоносните съдове.
Никотинът предизвиква освобождаването на химикали като адреналин и норадреналин, а проучванията показват, че по-високите им нива могат да ускорят сърдечната честота, да повишат кръвното налягане и да накарат сърцето да работи по-усилено.
Никотинът също уврежда вътрешните стени на кръвоносните съдове, като причинява възпаление, повишава кръвното налягане и нарушава нормалната функция на кръвоносните съдове. Доказателствата са ясни, че нито един никотинов продукт не е безопасен за сърцето и сърдечно-съдовата система.
Никотинът по-безопасен ли е без дим? Да. Безопасен ли е? Не. Намалената вреда не означава полза. Научната картина е сложна: възможни когнитивни ефекти, потенциални терапевтични пътища, но ясни рискове и силен потенциал за пристрастяване.
Науката не подкрепя употребата на никотин като когнитивен подобрител или добавка за здрави възрастни. Това, което тя подкрепя, е използването на никотино-заместителна терапия, която да помогне на хората да спрат да пушат. Извън този контекст рисковете далея надвишават шума в социалните медии. Тенденциите за уелнес идват и си отиват, но е много по-трудно да се отървем от зависимостта.
Източник: Dipa Kamdar, Senior Lecturer in Pharmacy Practice, Kingston University/The Conversation
