Начало Маркетинг Техники за успех Нормално е умът ви да блуждае. Ето как да увеличите максимално ползите...

Нормално е умът ви да блуждае. Ето как да увеличите максимално ползите от това!

Случвало ли ви се е да мислите за любими хора по време на скучна среща? Или да разсъждавате върху сюжета на филм, който наскоро сте гледали по време на пътуване до супермаркета?

Това е когнитивният феномен, известен като „блуждаене на ума“. Изследванията показват, че той може да представлява до 50% от нашето будно познание (нашите умствени процеси, когато сме будни) както в западните, така и в незападните общества.

И така, какво може да направи това време продуктивно и полезно?

Блуждаенето на ума не е мечтаене

Блуждаенето на ума често се използва взаимозаменяемо с мечтаенето. И двете се считат за видове невнимание, но не са едно и също нещо.

Блуждаенето на ума е свързано с основна задача, като четене на книга, слушане на лекция или присъствие на среща. Умът се оттегля от тази задача и се фокусира върху вътрешно генерирани, несвързани мисли. От друга страна, мечтаенето не включва основна, активна задача.

Например, мечтаенето би означавало да мислите за бивш партньор, докато пътувате в автобус и гледате през прозореца. Или да лежите в леглото и да мислите какво би било да отидете на почивка в чужбина. Ако шофирате автобуса или оправяте леглото и мислите ви се отклоняват от основната задача, това ще се класифицира като блуждаене на ума.

Ползите от блуждаенето на ума

Смята се, че блуждаенето на ума играе важна роля в генерирането на нови идеи, заключения или прозрения (известни също като „аха! моменти“). Това е така, защото може да даде почивка на ума ви и да го освободи да мисли по-креативно.

Този тип творчество не винаги трябва да е свързано с творчески занимания (като написване на песен или създаване на произведение на изкуството). Може да включва нов начин за подход към университетска или училищна задача или проект на работа.

Друга полза от блуждаенето на ума е освобождаване от скуката, предоставяйки възможност за психическо отдръпване от монотонна задача. Например, някой, който не обича да мие чинии, може да мисли за предстоящите си планове за уикенда, докато върши домакинската работа. В този случай блуждаенето на ума помага за „прекарване на времето“ по време на безинтересна задача.

Блуждаенето на ума също има тенденция да бъде ориентирано към бъдещето. Това може да предостави възможност за размисъл и планиране на бъдещи цели, големи или малки. Например, какви стъпки трябва да предприема, за да си намеря работа след дипломирането си? Или какво ще направя за вечеря утре?

Какви са рисковете?

Блуждаенето на ума обаче не винаги е полезно. Това може да означава, че пропускате важна информация. Например, може да има прекъсвания в ученето, ако ученик започне да блуждае по време на урок.

Някои задачи също изискват много концентрация, за да бъдете в безопасност. Ако си мислите за скорошен спор с партньора си, докато шофирате, рискувате да претърпите инцидент.

Като се има предвид това, за някои хора може да бъде по-трудно да контролират блуждаенето на ума си. Например, блуждаенето на ума е по-разпространено при хора с ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност).

Какво можете да направите, за да увеличите максимално ползите?

Има няколко неща, които можете да направите, за да увеличите максимално ползите от блуждаенето на ума.

  • Имайте предвид: осъзнаването на блуждаенето на ума ви позволява да вземете под внимание и да използвате всякакви продуктивни мисли. Като алтернатива, ако не е подходящо време за блуждаене на ума, това може да ви помогне да върнете вниманието си към текущата задача.
  • Контекстът има значение: опитайте се да насочите ума си към невзискателни задачи, а не към взискателни задачи. В противен случай блуждаенето на ума може да бъде непродуктивно или опасно. Например, опитайте се да помислите за тази голяма презентация по време на автомивката, а не когато шофирате до и от автомивката
  • Съдържанието има значение: ако е възможно, опитайте се да поддържате съдържанието положително. Изследванията са установили, че запазването на мислите ви по-положителни и конкретни, е свързано с по-добро благополучие. Например, мисленето за задачи за спазване на предстоящите работни срокове може да бъде по-продуктивно от размишляването за това как сте се чувствали стресирани или не сте успели да спазите минали крайни срокове.

Източник: The Conversation