Танцуването или бързите разходки могат да намалят риска от диабет с три четвърти, според огромно ново проучване.
Тези, които са правили повече от един час умерени до интензивни упражнения на ден, са имали 74 процента по-малък риск да бъдат диагностицирани с диабет, в сравнение с връстниците си, които водят заседнал живот.
Този процент е валиден дори към генетично предразположени пациенти, когато заболяването се предава в семейството. Всъщност тяхната податливост е спаднала дори повече, отколкото при индивиди с нисък генетичен риск, които са били неактивни.
„Хората не са в състояние да контролират своя генетичен риск и семейна история“, казва старшият автора на изследването професор Мелъди Динг от университета в Сидни. „Но това откритие е обещаваща и положителна новина, доказваща, че чрез активен начин на живот човек може да се пребори с голяма част от прекомерния риск от диабет тип 2.“
Австралийският екип проследи 59 325 възрастни от UK Biobank – база данни, съдържаща подробна информация за гените и здравето на около половин милион британци.
На участниците са поставени акселерометри на китката в началото и след това са проследявани до седем години. Това е първото проучване, което показва, че на генетичният риск от диабет тип 2, свързан с нездравословен начин на живот, може да се противодейства чрез упражнения.
Физическата активност с умерена интензивност описва движения, които ви карат да се изпотявате и леко да се задъхвате, като например бързо ходене или работа в градината. Примери за физическа активност с интензивен интензитет включват бягане, аеробни танци, каране на колело и тежка работа в градината, като копаене – всички дейности, които ви карат да останете без дъх или ви карат да дишате тежко.
Бащата на проф. Динг, който е на 60 години, наскоро е диагностициран с диабет, който се превръща в един от десетте най-големи убийци в света поради кризата със затлъстяването.
„Така че резултатът от проучването е изключително вълнуващ за моето семейство и за мен“, казва тя. „Като вече активен човек, сега имам допълнителна мотивация да поддържам този активен начин на живот.“
Изследователите казват, че проучването показва, че по-високите нива на физическа активност трябва да бъдат насърчавани като основна стратегия за превенция. Проучването установява също, че хората с висок генетичен риск са 2,4 пъти по-склонни да го развият, ако не спортуват.
„Ако имате фамилна анамнеза за диабет тип 2, а дори и да нямате, днес е денят да започнете да сте физически активни“, казва Сюзън Луо, водещ автор на статията, публикувана в British Journal of Sports Medicine.
Източник: GoodNewsNetwork
