Повечето от нас вече знаят, че определени храни в менюто ни съдържат известно количество микропластмаси, особено морските дарове, но се оказва, че наличието им в други храни е много по-често срещано, отколкото подозираме.
Проучванията показват, че дневният прием на микропластмаси от храни и напитки се оценява на от нула до 1,5 милиона микропластмасови частици.
Ето пет от по-изненадващите източници на микропластмаси във вашата храна и напитки.
Дъвка
Когато дъвчете дъвка, вие по същество дъвчете бучка пластмаса. Повечето дъвки са направени от основа – пластмаса и каучук, към която са добавени подсладители и ароматизанти. Докато дъвчете, дъвката освобождава микропластмаси. Един грам дъвка може да освободи до 637 микропластмасови частици.
Естествените дъвки, направени с растителни полимери, не са много по-добри. Те отделят подобно количество микропластмаси като синтетичните дъвки. Това предполага, че микропластмасите не идват само от основата на дъвката, а биха могли да се дължат на въвеждането на микропластмаси по време на производството или процеса на опаковане.
Повечето микропластмаси се освобождават в рамките на първите осем минути след дъвчене, така че за да намалите излагането си на тях, дъвчете една дъвка по-дълго, вместо постоянно да я сменяте с нова.
Сол
Солта може да изглежда като чиста, проста съставка, но проучвания показват, че 94% от тестваните солни продукти по целия свят са замърсени с микропластмаси. Замърсяването е толкова широко разпространено, че морската сол дори е предложена като индикатор за замърсяване с микропластмаси в морската среда.
Установено е, че замърсяването е по-високо в сухоземните соли, като например хималайската сол, отколкото в морските соли. Разглеждат се нови технологии за почистване на морската сол, но е вероятно голяма част от замърсяването да идва от производството и опаковането.
Вашата мелничка за сол също може да влошава нещата. Пластмасовите мелнички за подправки за еднократна употреба могат да отделят до 7628 частици при смилането само на 0,1 г. сол. За да сведете до минимум излагането си на риск, преминете към мелничка с керамичен или метален механизъм за смилане и съхранявайте солта в непластмасови контейнери.
Ябълки и моркови
Замърсяване на плодове и зеленчуци с микропластмаси е установено в няколко проучвания. Нанопластмасите, които са пластмасови частици с размер под 1000 нанометра, могат да проникнат в растенията през корените. Микропластмаси са открити и по повърхността на различни плодове и зеленчуци.
Едно проучване установява, че ябълките и морковите са най-замърсени, а марулята – най-малко. Въпреки това, замърсяването с микропластмаси остава сравнително малко в сравнение с по-силно преработените храни.
Въпреки че все още не знаем със сигурност какви са ефектите от микропластмасите върху здравето ни, знаем, че антиоксидантите в плодовете и зеленчуците, като антоцианините, които им придават червения, синия и лилавия цвят, поддържат хората здрави, така че продължавайте да ги ядете.
Чай и кафе
Пакетчетата чай не са единственият източник на микропластмаси във вашата топла напитка. Чаените листа, кафето и млякото могат да бъдат замърсени с микропластмаси.
Използването на чаши за еднократна употреба с пластмасово покритие за вкъщи е един от най-големите източници на замърсяване с микропластмаси в топлите напитки. Високите температури могат да доведат до отделяне на микропластмаси от контейнера в напитката.
Топлите напитки съдържат повече микропластмаси от студените им еквиваленти, така че преминаването към студена напитка може да намали излагането ви на тези вещества. Доказано е също, че купуването на мляко в стъклени бутилки води до по-ниско съдържание на микропластмаси.
Това обаче не важи за всички напитки. Проучване на бутилирани напитки показва, че безалкохолните напитки и бирата, съхранявани в стъклени бутилки, са с по-високо ниво на микропластмасово замърсяване от тези в пластмасовите бутилки, вероятно поради замърсяване от боядисаните метални капачки на бутилките.
Морски дарове
Въпреки че проучванията показват, че повечето морски дарове са замърсени с микропластмаси, може би най-изненадващо е количеството, което те съдържат в сравнение с други хранителни източници.
Едно проучване показва, че нивата на микропластмаси в така наречените „филтриращи организми“, като мидите, са само 2-7 микропластмасови частици на 10 грама, което е значително по-малко от 11,6 милиарда микропластмаси, освободени при приготвяне на една чаша с пластмасово пакетче чай.
Какво можем да направим
Съхраняването на храната в пластмасови контейнери и консумацията на силно преработена храна са свързани с високи концентрации на микропластмаси в пробите от изпражнения, така че можете да се опитате да ги избягвате. Затоплянето на храна в микровълнова фурна в стъклени контейнери, а не в пластмасови, също е добра идея, за да предотвратите навлизането на микропластмаси в храната ви.
И накрая, макар качеството на водата да варира в различните страни, няколко научни изследвания показват, че хората консумират повече микропластмасови частици от бутилирана вода в пластмасови бутилки за еднократна употреба, отколкото от чешмяна вода. Така че преминаването към чешмяна вода може да помогне за намаляването на излагането ви на тези частици.
Въпреки че пълното елиминиране на пластмасите от диетата ни вероятно е невъзможно, тези малки замени може да помогнат за намаляване на излагането ни на тях.
Източник: Catherine Rolph, Lecturer in Environmental Engineering, The Open University/The Conversation
