В момента, най‑възрастният жив човек в света е Етел Катъръм (Ethel Caterham) от Обединеното кралство, която е родена на 21 август 1909 г. и е официално призната за най‑възрастната живееща личност в света от Guinness World Records.
Вероятно много от вас ще се запитат каква е тайната й, и макар че не е особено добра идея да се приемат съвети за здраве и дълголетие от суперстолетници (тъй като те често са по-скоро изключение, отколкото правило), има някои насоки за начина на живот, които можем да почерпим от изследвания върху групи от дълголетници, които биха могли да ни помогнат да увеличим шансовете си да живеем по-дълго.
Физическа активност
Физическата активност е полезна – едва ли това е изненада за някой. Изследванията показват, че хората, които са по-физически активни всеки ден, са склонни да живеят по-дълго и по-здравословно. Едно проучване установява, че преминаването от никаква физическа активност към около 75 минути бързо ходене седмично увеличава продължителността на живота с около две години.
Но може би по-малко известно е колко вредно е бездействието за здравето и дълголетието. Малко е трудно да се обясни, но положителните ефекти от упражненията всъщност са различни от отрицателните ефекти от бездействието. Това означава, че можете да окажете положително влияние върху здравето си, като сте едновременно по-активни и избягвате да бъдете неактивни.
И все пак, колкото и полезни да са структурираните упражнения за вас, те сами по себе си не могат да компенсират вредите от бездействието и седенето по цял ден. Изследванията показват, че заседналият начин на живот е свързан с по-висок риск от преждевременна смърт по каквато и да е причина.
Ако искате да живеете по-дълго, трябва да се опитате да избягвате продължително седене, ако е възможно. Практическите съвети за това включват ставане на всеки 30 минути, кратка разходка за среща с някого, вместо да му се обаждате или пишете имейл, и стоене прав в градския транспорт по време на пътуване до работа. Това, плюс целта да правите около 30 минути умерени упражнения през повечето дни, ще ви помогне да увеличите максимално шансовете си за дълъг и здравословен живот.
Яжте зеленчуци
Съветът, който толкова много деца не харесват: яжте зеленчуци, ако искате да живеете дълго.
Неотдавнашно проучване, което проследява около 100 000 души в продължение на 30 години, установява, че хората, които са доживели до 70-годишна възраст в добро здраве (което означава, че нямат хронични заболявания), обикновено консумират повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, ядки и бобови растения и по-малко трансмазнини, червено или преработено месо, пържени и сладки храни.
Важно е да се отбележи, че това проучване не казва, че трябва да сте веган или никога да не ядете червено месо – то само идентифицира тенденции в диетите, свързани със здравословното остаряване.
Кога и колко ядете също може да изиграе роля, когато става въпрос за стареене. Изследвания върху ограничаването на калориите и периодичното гладуване при животни показват, че и двете могат да увеличат продължителността на живота.
Сън
Редовният, качествен сън е важен за здравето през целия живот и цялостното дълголетие.
В проучване, обхващащо около 500 000 британци, нередовните модели на сън са свързани с 50% по-висок риск от ранна смърт в сравнение с тези с редовни модели на сън.
Работещите на смени показват по-висок риск от инсулт, а медицинските сестри, които десетилетия са работили на ротационни смени, са с по-лошо здравословно състояние и преживяват по-ранна смърт при пенсиониране в сравнение с колежките си, които не са работили на смени.
Въпреки че тези данни показват, че качественият и редовен сън е важен за доброто здраве, необходимото количество сън и кога трябва да си лягате изглежда е силно индивидуално. Това затруднява даването на препоръки за цялото население – ето защо NHS препоръчва на възрастните да спят между 7 и 9 часа.
Стрес
Стресът има многобройни ефекти върху нашето здраве.
Например, все повече доказателства сочат, че стресовите фактори в детството (като загуба на родител, пренебрегване или малтретиране) могат да повлияят негативно на здравето по-късно през живота – дори на молекулярно и клетъчно ниво, като увеличават нивата на възпаление по начини, които биха могли да увеличат риска от лошо здраве и преждевременна смърт в по-напреднала възраст.
Обратно, по-възрастните хора, които проявяват по-голяма психологическа устойчивост на стрес, имат по-нисък риск от смърт от всякакви причини. Дори само осем седмици редовна практика на йога са достатъчни, за да се подобри психологическата устойчивост при по-възрастните.
Освен това хората, които живеят по-социално активен живот, също са склонни да живеят по-дълго. Всъщност, хората над 65 години, които са социално активни ежедневно, са три пъти по-склонни да живеят пет години повече в сравнение с тези, които почти никога не се занимават със социални дейности.
Оказва се, че силните социални мрежи помагат на дълголетието. Това може да се дължи на начина, по който социалните връзки ни помагат да облекчим стреса в живота си.
Ролята на генетиката
Въпреки че има много вредни навици, които можем да променим, едно нещо, което не можем да контролираме, когато става въпрос за продължителността на живота ни, е генетиката. Някои изследвания показват, че естествено срещащите се мутации в гени, свързани с дълголетието, са по-често срещани при дълголетните хора.
Въпреки че е трудно да се определи ролята на генетиката спрямо начина на живот, когато става въпрос за продължителността на живота, настоящите прогнози показват, че дълголетието е между 20-40% свързано с генетиката.
Но добрата генетика не е всичко. Въпреки че Етел Катъръм е доживяла до забележителната възраст от 115 години – а една от сестрите ѝ е доживела до 104 – двете дъщери на Катъръм са починали преди нея на 71 и 83 години.
И дори да спечелите генетичния джакпот и да водите добър начин на живот, пак ще имате голям късмет, ако доживеете до дълбоката старост на Катъръм. И все пак, ако искате да увеличите максимално шансовете си да живеете по-дълго и да останете възможно най-здрави, стремете се да бъдете по-физически активни всеки ден, да се храните добре, да се наспивате и да поддържате ниски нива на стрес.
Източник: Bradley Elliott, Reader in Ageing Physiology, University of Westminster/The Conversation
