Докато милиони хора по света все още страдат от недостиг на храна, Европа се изправя пред парадокс — изобилие, което води до разхищение. Според последните данни на Евростат, през 2023 г. в Европейския съюз са изхвърлени близо 130 килограма храна на човек, което се равнява на 58,2 милиона тона отпадъци.
И макар тенденцията да изглежда стабилна, фактът, че обемът е нараснал с допълнителни 0,7% спрямо предходната година, подчертава колко трудно е обществото да овладее хранителното разхищение – един от най-тихите, но разрушителни проблеми на съвремието.
Повече от половината от хранителните отпадъци в ЕС идват от домакинствата – 53% или 69 кг на човек годишно. Това означава, че най-големият виновник не е индустрията, а самите потребители.
Най-често причините затова са банални – купуваме повече, отколкото можем да изядем, забравяме храната в хладилника, или се поддаваме на маркетингови трикове, които насърчават излишно потребление.
Останалите 47% от отпадъците идват от различни звена във веригата за доставки:
- Производство на храни и напитки – 19% (24 кг на човек);
- Ресторанти и кетъринг услуги – 11% (14 кг на човек);
- Първично производство (ферми, риболов и др.) – 10% (12 кг на човек);
- Търговия на дребно и дистрибуция – 8% (10 кг на човек).
Този мащабен проблем има не само икономически, но и екологични последици. Изхвърлената храна означава и похабени ресурси — вода, енергия, труд, земя и транспорт. Според данни на Организацията по прехрана и земеделие (FAO), хранителните отпадъци са отговорни за около 8-10% от глобалните емисии на парникови газове.
В отговор на тази тенденция, Европейската комисия си поставя амбициозната цел до 2030 г. да се намалят хранителните отпадъци с поне 50%, в съответствие с Целите за устойчиво развитие на ООН.
Някои държави вече правят конкретни стъпки – във Франция например, от 2016 година супермаркетите са задължени по закон да даряват непродадената, но годна храна на благотворителни организации. В Скандинавия редица дигитални приложения свързват ресторанти и магазини с потребители, които могат да купят излишната храна на по-ниска цена.
130 килограма храна на човек не са просто статистика – това е огледало на навиците, избора и ценностите на обществото ни. Борбата с хранителното разхищение започва от дома – с малки, но последователни стъпки: планиране на пазаруването, правилно съхранение и осъзнато потребление. Ако искаме устойчиво бъдеще, трябва да променим не просто начина, по който произвеждаме храна, а и начина, по който я ценим.
