Около една на всеки пет майки изпитва перинатална депресия. Това състояние включва депресивни епизоди по време на бременност или непосредствено след раждането – често с трайни последици както за майката, така и за детето.
Въпреки разпространението си, идентифицирането на това кой е изложен на риск от перинатална депресия остава едно от най-големите предизвикателства в областта на майчиното здраве. Повече от половината от случаите остават неоткрити. Това означава, че много жени с признаци на състоянието изобщо не получават лечение.
Но ново изследване, публикувано от Франциска Вайнмар – докторант, Психично здраве и мозъчна функция на жените в Университета в Тюбинген и колегите ѝ в списанието Nature Mental Health, показва, че е възможно да се идентифицира уязвимостта на майката към перинатални депресивни симптоми още през втория триместър.
За да проведат своето проучване, изследователите използват данни от над 600 жени, живеещи в Швеция, които участват в проучването Mom2B. Този мащабен национален проект проследява перинаталното психично здраве с помощта на приложение за смартфон.
Екипът разглежда дали способността за регулиране на емоциите по време на бременност е свързана с депресивни симптоми през перинаталния период.
Предишни проучвания показват, че регулирането на емоциите е от решаващо значение за психичното здраве на майката. Трудностите при управлението на емоциите са свързани с по-висок стрес и лош сън, както и с по-голям риск от депресия и тревожност след раждането.
През втория триместър участниците попълват кратък въпросник. Той оценя доколко добре разбират и приемат емоциите си, контролират импулсите си и остават фокусирани върху целите си, когато са разстроени, а също така си дали използват ефективни стратегии за справяне и възстановяване от емоционален стрес.
След това екипът проследява жените в седем различни периода от средата на бременността до една година след раждането.
На всеки етап се прави оценка на техните депресивни симптоми, на база на Единбургската скала за постнатална депресия, стандартна клинична скринингова мярка. Целта е да се разбере дали самооценяваните трудности с регулирането на емоциите по време на бременност биха могли да помогнат за идентифициране на тези, които са най-склонни да изпитат перинатална депресия.
Резултатите показват, че това наистина е така. Жените, които съобщават за по-големи трудности с регулирането на емоциите си през втория триместър, изпитват по-силни депресивни симптоми през цялата бременност и до шест месеца след раждането.
Тези асоциации остават верни дори след отчитане на други известни рискови фактори за перинатална депресия – като предишни депресивни епизоди, психологическа устойчивост, предишна загуба на бременност, страх от раждане и негативен опит при раждане.
Най-поразителното е, че жените, които по-късно развиват следродилна депресия, вече са съобщавали за по-големи трудности с регулирането на емоциите си по време на бременността, тоест много преди да се появят каквито и да било симптоми.
Това предполага, че самооценяваните проблеми с регулирането на емоциите биха могли да послужат като ранен маркер за уязвимостта на майката към перинатална депресия. Тези открития биха могли да се използват за идентифициране на жени в риск, още преди да се появят симптоми.
Регулиране на емоциите
Регулирането на емоциите е основно психологическо умение. То включва способността за разпознаване, разбиране и ефективно управление на емоциите. Но не става въпрос само за потискане на чувствата. Става въпрос за способността да се реагира гъвкаво и конструктивно на житейските предизвикателства.
Това умение е от съществено значение за управлението на стреса, здравословните взаимоотношения и цялостното благополучие. Изследванията показват също, че регулирането на емоциите играе роля при много психични състояния, включително тревожност и депресия.
Бременността е дълбок преход с хормонални промени, физически промени и, за някои, тревоги относно раждането и новите отговорности. За жените, на които вече е трудно да регулират емоциите си, тези предизвикателства могат да повишат уязвимостта към депресия.
За щастие, регулирането на емоциите не е фиксирана черта, а умение, което може да бъде придобито. Подходи като когнитивно-поведенческа терапия и обучение за осъзнатост са доказали, че подобряват регулирането на емоциите. Тези терапии помагат на хората да осъзнаят по-добре емоциите си, да разпознават ненужни модели на мислене и да реагират на стреса с по-голямо спокойствие и гъвкавост.
Тези подходи са адаптирани и за бременни жени. Те се фокусират върху включването на информация за връзката между родител и бебе и обучението на умения за емоционално справяне по време на бременност и ранно родителство. Подкрепата на тези умения при бъдещите майки би могла да предложи ценен начин за предотвратяване на депресивни симптоми, преди те да се развият.
Скрининг за перинатална депресия
Въпреки високата разпространеност на перинаталната депресия, рутинният скрининг не е стандартна практика в много страни. Дори там, където скринингът съществува, той обикновено се фокусира върху депресивни симптоми, които вече са се появили – често след раждане, когато е отминал периодът за ранна превенция.
Това ново проучване предоставя убедителни доказателства, че емоционалната регулация е свързана с перинаталните депресивни симптоми. То също така показва, че тази връзка се появява рано – много преди да бъдат забелязани признаци на дистрес.
Бъдещите изследвания ще трябва да тестват как най-добре да се внедрят скрининги за регулиране на емоциите в пренаталните грижи. Те също така трябва да се стремят да определят кои интервенции работят най-добре за укрепване на емоционалната устойчивост.
Перинаталната депресия може да повлияе на връзката и развитието на детето. Възможността да се идентифицират тези, които са най-застрашени от това състояние, и да се реагира навреме би имала дългосрочни ползи за благосъстоянието както на майката, така и на детето.
Източник: The Conversation
