Родителите често се притесняват от приема на захар от децата си, но може да е трудно да се определи колко е твърде много – или какво трябва да се направи по въпроса.
Глюкозата – проста захар, която е в основата на повечето храни, богати на въглехидрати – е основният източник на енергия за мозъка. Здравият мозък се нуждае от постоянен източник на енергия и хранителни вещества, за да подхранва растежа, ученето и развитието.
Това обаче не означава, че прекомерната консумация на захар е полезна за развиващия се мозък. Всъщност, твърде много захар може да бъде вредна за нормалния растеж на мозъка.
Лина Бегдаче, професор по хранене, Университет Бингхамтън, Държавен университет на Ню Йорк е клиничен диетолог и учен по хранене с фокус върху невронауките, чиито изследвания са насочени към разбирането на влиянието на диетата и начина на живот върху мозъчната функция и психичното благополучие.
Предварителните резултати от нейно изследване показват, че консумацията на сладки храни е свързана с психически стрес – като тревожност и депресия – и нарушен сън.
Източници на захар в детската диета
Преработените храни, като понички, газирани напитки и подсладени зърнени закуски, често съдържат добавена захар. За съжаление, тези храни са леснодостъпни и предпочитани от деца и тийнейджъри.
Химически обработените храни са тези, които са били променени чрез добавяне на компоненти, които не се срещат естествено в тях. Тези храни често съдържат добавени захари, консерванти, соли и трансмазнини – всички те са насочени към подобряване на вкуса, текстурата или срока на годност.
В резултат на това преработените храни имат по-ниска хранителна стойност от пълноценните храни, като плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни. Един от най-често срещаните подсладители в хранителните продукти в САЩ е царевичният сироп, който съдържа не само глюкоза, но и друга проста захар, наречена фруктоза.
Твърде много фруктоза се свързва с повишени телесни мазнини. Царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза се намира в газирани напитки и печени изделия като мъфини и понички.
Диета, мозък и функции
Някои хранителни компоненти, като например аминокиселините, които формират основата на протеините, действат като прекурсори на мозъчните химикали. Аминокиселините също играят важна роля за настроението, ученето и когнитивните функции.
Подобно на автомобилните двигатели, които се нуждаят от подходящо гориво, за да работят ефективно, мозъкът също се нуждае от адекватна диета за оптимално функциониране. Мозъкът е изграден от нервни клетки или неврони и поддържащи клетки, наречени глиални клетки. Въпреки че тези два вида мозъчни клетки имат различни метаболитни нужди, глюкозата е основният източник на енергия и за двата вида.
Въпреки факта, че мозъкът представлява само 2% от теглото на човешкото тяло, той изисква около 20% от енергийните нужди, за да изпълнява всички свои функции, включително учене, памет и когнитивни процеси. Изследванията показват, че това число е дори по-високо при деца, чиито мозъци и тела се развиват бързо.
Мозъчната функция и растеж се регулират от мозъчни химикали, известни като невротрансмитери, които би трябвало да диктуват архитектурата на развитието на мозъка. В зависимост от етапа на растеж на мозъка, дисбалансът на критичните невротрансмитери може да причини множество заболявания, засягащи ученето, настроението и поведението.
По подобен начин, нискокачествената или небалансирана диета, като например такава с високо съдържание на преработена захар, може да наруши химическото равновесие на мозъка.
Прекомерният прием на захар кара мозъка да работи на свръхобороти
Тъй като глюкозата е основният източник на енергия за мозъка, твърде много захар може да го превключи в режим на свръхстимулация. Когато мозъкът е свръхстимулиран, това може да доведе до хиперактивност и промени в настроението. Тези промени в поведението обаче са само краткосрочни последици. Някои доказателства сочат, че тази мозъчна хиперактивност при юношите е свързана с когнитивни дефицити в зряла възраст.
Захарта има и пристрастяващ ефект, защото стимулира невроните в системата за възнаграждение на мозъка, известна като лимбична система. Когато е активирана, лимбичната система генерира силни емоции, като удоволствие, което подсилва желанието за консумация на захар.
Освен това, в лимбичната система има малка структура, наречена амигдала, която обработва емоционална информация. Свръхактивирането на амигдалата е свързано с преувеличени емоции като страх и тревожност.
Изследванията показват, че съществува силна връзка между високата консумация на захар, промененото поведение и лошата емоционална регулация. Въпреки че приемът на захар може да подобри настроението временно, хроничната консумация на захар е свързана с повишен риск от проблеми с психичното здраве.
Проучвания върху лабораторни животни също показват, че високата консумация на захар възпрепятства ученето и паметта. Интересното е, че ежедневният прием на подсладени със захар напитки през тийнейджърските години е свързан с влошаване на представянето при задачи за учене и памет в зряла възраст. Изследователите от това проучване предполагат, че това увреждане може да се дължи на промени в чревните бактерии.
Като се имат предвид нарастващите доказателства, привидно неустоимата сладост на захарта може да доведе до горчиви последици за развиващия се мозък.
Източник: The Conversation
