Когато Мечо Пух се заклещва на вратата на Заека, след като е прекалил с яденето на късната си закуска, той става тревожен и унил при мисълта, че ще трябва да се лиши от храна цяла седмица, за да се освободи. Тогава моли Кристофър Робин да му прочете „подкрепяща книга – такава, която би помогнала и утешила едно заклещено мече в голяма тяснота“.
В първата детска книга на А. А. Милн „Мечо Пух“ не се обяснява директно какво означава „подкрепяща книга“. Но илюстрацията на Ърнест Шепърд дава подсказка – Кристофър Робин чете азбучна книжка, на която се вижда думата „JAM“ (сладко) към буквата J.
Сладкото не е любимата храна на Пух, разбира се, но думата е много подходяща – на английски „in a jam“ означава и „в затруднение“. Пух наистина е в „затруднено положение“, а четенето му помага да издържи ситуацията, като му носи утеха. Книгата действа като „подкрепа в кризисен момент“, както отбелязва учителката Етел Нюел в изследване за библиотерапията при деца от 1957 г.
Библиотерапията, чиито корени се проследяват още от началото на XIX век, е терапевтичен подход, при който четенето на книги и литература се използва като средство за подкрепа на психичното здраве и емоционалното възстановяване.
Тази година се навършват 100 години от излизането на първата книга за Мечо Пух. Милн създава тези непреходни истории, вдъхновен от играчките и игрите на своя син Кристофър Робин – момчето, което живее в измисления свят на Стоакровата гора.
Приключенията му с неговото мече Мечо Пух и приятелите им (Прасчо, Йори, Кенга и Ру, Заекът и Бухала) са едновременно нежни, остроумни и забавни – но преди всичко носят усещане за уют и утеха.
Още с публикуването си книгата постига огромен успех (както и продължението ѝ „Къщичката в къта на Пух“ през 1928 г.) и до днес продължава да радва читатели по целия свят.
Лечебната сила на книгите
Когато „Мечо Пух“ се появява в книжарниците, книгите вече се използват в болничните библиотеки, за да облекчават страданието на болни и ранени войници от Първата световна война.
Идеята за книгите като източник на утеха не е нова, но в този период се появява все по-голяма нужда от това, което изследователите Сара Халсам и Едмънд Г. К. Кинг наричат „литературна грижа“.
Именно по това време американският журналист Самюъл Маккорд Кродърс въвежда термина библиотерапия и четенето за благополучие започва да се признава в медицинската сфера.
Самият Милн е участвал във войната и е преживял страданието и травмите от първо лице. „Мечо Пух“ често се разглежда като своеобразен отговор на войната – особено чрез носталгията и начина, по който представя психологическите последици. Но като пример за библиотерапия – и връзката ѝ с войната – книгата рядко е била обект на задълбочено внимание от страна на критиците.
Разбира се, не само войниците – нито мечките, заклещени в заешките дупки – се нуждаят от добри книги. Децата, лежащи в болница, също се нуждаят от тях. Подлагането на медицинско лечение, особено при сериозни заболявания, може да бъде едно от най-големите предизвикателства, пред които може да се изправи едно дете, както се подчертава от инициативата „Четене за добро“.
Тази програма за четене в болниците се провежда в 31 болници в Обединеното кралство през последните 15 години и установява, че книгите и разказването на истории могат „да окажат значително влияние върху здравето, благосъстоянието и образованието на децата“ – във време, когато децата са изправени пред болести или наранявания, пропускат училище и се чувстват изолирани.
Въпреки че „Мечо Пух“ в момента не е сред книгите в програмата „Read for Good“ за болници във Великобритания, ползите от този детски роман в болниците отдавна са очевидни в инициативи в САЩ.
През 1999 г. Университетът на Флорида стартира програма за четене в чакалнята в Клиниката за педиатрични грижи към университета. В един от докладите се разказва за четиригодишно момиченце, което, притеснено преди преглед, се успокоява, когато му четат Мечо Пух. И точно както Пух учи азбуката, детето също научава нови думи от историята.
Тази инициатива е част от кампанията Reach Out and Read, подкрепена от American Academy of Pediatrics, която достига до около 4,8 милиона деца в САЩ всяка година. Продължаващите изследвания върху програмата показват положителни резултати както за децата, така и за техните семейства и медицинските специалисти.
Съвсем наскоро, през 2024 г., е проведено проучване на ръководената от родители програма за четене край леглото на бебето „Малки книжни червеи“ в интензивно отделение за новородени (NICU) в Нашвил.
„Мечо Пух“ е избрана като една от книгите от детството, препоръчвани от участниците в изследването за четене на бебета, за да се „намали тревожността и да се подобри привързаността за родители и полагащите грижи, които имат бебета в неонатално отделение“.
Подкрепата за благополучието и ангажираността на полагащите грижи по този начин може да помогне за намаляване на някои от рисковете, пред които са изправени бебетата в неонатално отделение, включително прекъсвания в езиковото развитие, които могат да повлияят на последващото развитие на грамотността.
Книги, с които да израснеш
В по-широк смисъл, потенциалът на четенето на детски книжки не може да бъде подценяван. Книгите, прочетени в детството, не изчезват, а „продължават да се разгръщат и да оформят начина, по който интерпретираме света“ в съзнанието си, както установява експертът по детска литература Кимбърли Рейнолдс от университета в Нюкасъл.
Паула Бърн, основател на фондация ReLit – която насърчава четенето като начин за борба със стреса и тревожността чрез „бавното четене на велика литература“ – описва препрочитането на „Мечо Пух“ в зряла възраст като терапевтично. Бърн вярва, че книгата има способността да „расте“ с читателя от детството до зряла възраст, предлагайки нови прозрения, които могат да бъдат оценени в по-късен етап от живота.
Именно тази способност на книгата да „расте“ с читателя е от най-голяма полза за децата в беда, предполага Етел Нюел, осигурявайки им „истинска броня“ за продължителен период от време, а не просто „инжекция пеницилин за определена инфекция“.
През изминалия век „Мечо Пух“ изминава дълъг път – от обикновена детска история до истински източник на утеха и подкрепа в болничните стаи. Днес, когато отбелязваме 100 години от създаването ѝ, тя ни напомня за нещо просто, но дълбоко човешко – че книгите имат силата не само да разказват истории, а и да лекуват, да успокояват и да свързват хората в най-трудните моменти.
Източник: Lucy Stone, Assistant Professor of Children’s Literature, Dublin City University/The Conversation
